Седмица преди изборите 2 в 1 - ви срещаме с

 

Седмица преди изборите 2 в 1 - ви срещаме с българи, които са уверени в смисъла на гласуването, ценят участието ни в Европейския съюз и осъзнават значимостта на това кой ни съставлява в европейския парламент.

Тя намира смисъл в писането, рисуването, фотографията и срещите си с хора. Прави изложения. Родом е от София. Животът ѝ минава сред Женева, България и Рим. До 2000 година работи като преводач от френски език. Водена от интереса си към старинните процеси, учи снимка. Описва се като търсещ човек. През обектива на Леда може да намерите хубост даже в стените и ъглите. 

„ Точно тази статуя на нашия ваятел Георги Донов е един знак, който пък е дребна отпратка към 91-ва година, когато Соломон Паси алегорично предложения в трабанта си тогавашния секретар на НАТО. Тук е признакът на София, признакът на онази Европа, за която са се борили възрожденците, признакът на една ера, която бива сменена с една друга, която ни държа 50 години и още не ни е пуснала “, споделя Леда Паташева, фотограф и художник.

2 мин. Летни температури и гръмотевични стихии в неделя 6 мин. Отбелязваме 148 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета 4 мин. Отменени и закъснели полети и несгоди с багажа: Как да защитим правата си? 2 мин. Челна злополука на Подбалканския път, има жертва и ранени 8 мин. bTV Репортерите: Магазин за помощи 4 мин. Част от къщата на Димитър Талев в Прилеп към този момент е в български ръце (СНИМКИ) 2 мин. Летни температури и гръмотевични стихии в неделя 6 мин. Отбелязваме 148 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета 4 мин. Отменени и закъснели полети и несгоди с багажа: Как да защитим правата си? 2 мин. Челна злополука на Подбалканския път, има жертва и ранени 8 мин. bTV Репортерите: Магазин за помощи 4 мин. Част от къщата на Димитър Талев в Прилеп към този момент е в български ръце (СНИМКИ)

Понеже ще си приказваме за свободата на избор и за смисъла на избора – какво е свободата за Вас ?

За мен свободата е оня подарък, който не ни е безплатно постоянно даден. Мога да кажа, че е най-ценното, с което едно човешко създание разполага, в случай че разполага с него. Бях на 18, предложения ме на посетители мой доста непосредствен родственик, отидох на посетители за две седмици и останах няколко години в Женева. Помня времето – 92-ра година. Когато заминавах, имах еднократна виза, тримесечна за посещаване. Помня първото ми идване до София, когато трябваше да си извадя директна виза през Австрия. Тогава пътувахме с рейсове. Помня доста добре по какъв начин чаках три денонощия за директна виза пред австрийското посолство. Накрая снимах хората, които пълзяха по оградата... Подарих им я и си пожелах на себе си това скоро да свърши, тъй като беше унизително, беше извънредно, беше като опашките за млякото и хляба малко… Ето това е разликата на избора, който сме създали политически в последните години. До 2007 година бяхме в това състояние.

В Женева с какво се занимавахте главно ?

В Женева учих, избрах си литература, по-късно специализирах техника на превода, като всеки студент си бях намерила спомагателна студентска работа, имахме стаж към Организация на обединените нации, който беше сега, в който специализирахме превод. Това беше мястото, което 6 месеца всеки ден посещавах и си споделих – в никакъв случай, нито ден повече на такова място.

Снимка: bTV

Пространството се оказва тясно за духа ѝ споделя още Леда.

Коя беше първата Ви работа , която същински желаехте ?

Знаеш ли за какво приказваш на ниска цена с приятелите си в Гърция, Италия или пък Франция?

Може би близо 10 години по-късно, когато започнах да развъртвам едно малко местенце, което беше първата изложба за модерна керамика, безусловно друго от това, което бях учила, в София, към момента я има, други хора се занимават с нея. Там ми беше сърцето. Една огромна част от всекидневието ми, от навиците ми са свързани с това да посегна в случай че не към фотоапарата, то към телефона. Дори последната ми галерия я направих напълно с телефон за хората, които гледат непрекъснато и виждат детайлите, рисуват, снимат. И рисувам, и пиша, към момента превеждам, когато се постанова. Снимането ми е най на сърце. Досега не съм си разрешавала да фотографирам природа, тъй като нямаме този датчик, това измерение го няма във фотографията, тъй като до момента в който си приказваме с Вас, чуваме една птичка, която пее, това не можем да го пресъздадем. Напоследък виждам, че бих могла да намеря пътя към това, което е оттатък нас, нетленното и това е природата, която ще я има и я е имало и преди нас.

Снимка: bTV

А какво ви води в Рим преди 4 години ?

Отведе ме животът. Поканиха моя брачен партньор да бъде нашият дипломат към Светия трон. Той като дипломат си имаше своите прецизни функционалности, само че и съпругите на дипломатите не стоят без работа, стига да желаят да са дейни. Специално към Светия трон има извънредно развита система за обществени стратегии, към които аз с удоволствие се включих. Имаше ръб на шефовете, станах част от този ръб на асоциация WAWA, в този момент е WASA, моят сектор беше културата, само че както е културата по този начин сме раздавали храна по време на пандемията, имали сме срещи с общности, които са безусловно забравени от целия свят. Хора маргинализирани, хора, които са изпаднали от обществото от дълго време и имаше общности към сестрите на Майка Тереза, които ги бяха подкрепили. Даваха им заслон, хранеха ги и тук ние бяхме в поддръжка на тези ежедневни грижи. Включително се срещнах с една българка. Постепенно се сближихме, говорихме. Беше доста тъжна история. Жената към този момент беше душевен страдаща, имаше потребност от лекуване и там, където беше настанена, имаше 15 дами от целия свят, в това число и италианки и такива, родени в Рим. Лично аз съм взела участие с над 30 осъществени плана, което са за мен едно огромно учебно заведение по човещина.

Продължи да четеш